Празникът на шатрите започва на 15-тия ден от месец Тишри и трае 8 дни.

Този празник е в памет на 40 годишното обитаване на предците ни в пустинята, където те живяли в шатри (колиби) סֻכּוֹת.

Първият и последният ден от празника са святи събрания и всякаква работа е забранена (освен нужното за приготвяне на храна), останалите 6-дни са малки празници חֹל הַמֹּעֵד Хол ха-моед, по време на тези 6-дни само най-наложителната работа е разрешена.

На последния ден се свиква събрание наречено שְׁמִינִי עֲצֶרֶת Шемини Ацерет, понеже на този ден хората отивали на поклонение в Йерусалим, където те слушали четенето на Тората.

Този ден е познат също като שִׂמְחַת תוֹרָה Симхат Тора, Радостта на Тора, защото всяка събота четем по една част от Тора - פָּרָשָׁה Параша, но на този ден ние четем последната част от Тора и започваме цикъла на четене отначало.

По това време караитите празнуват Суккот по този начин: По време на службата към обичайната молитва добавят молитва специализирана по повод на празника.

За 7-дни, сутрин и вечер след службата, обществото отива до специално приготвена סֻכָּה сукка (шатра), която е в двора на кенаса (синагогата).

Сукката е окрасена с разлистени клони и различни видове плод.

В сукката ние пеем кратка молитва.